Още едно лято изпълни с възторг платната на Огнян Георгиев. Диви плажове, устремени към брега разбиващи се вълни, почти извънземни розовеещи от залеза пясъчни лагуни ... много красота носеща вкуса на солени пръски. За него няма недостъпен за морето сезон. И в най-големия студ и висока вълна той е на своето кану и бори вятъра.

„Това е най-доброто средство против стреса. Днес нещата изглеждат безнадеждно, а утре палачинката се обръща...Но стреса, който преживяваш до следващото завъртане може да те съсипе и да нямаш после сили да се изправиш. Там, в дивото море е моето спасение. Там си сам срещу стихията и само там мога да победя страховете си, и да се върна към платното спокоен и уравновесен. Защото независимо какво върши човек трябва да го прави с цялата си душа. Ако мисълта му е потисната от битовизми и безмислени амбиции, той не може да свърши и половината от това, което носи като потенциал. Или ще е некачествено. За съжаление много хора днес са в състояние на потиснатост и стрес. Аз съм намерил моя начин. Дали ще съм с кануто в морето, дали ще съм яхнал мотора, дали ще катеря върхове в планината - няма значение. Достатъчно е да видя прекрасна гледка за да се претопя.

Започвам да изграждам следващата картина и нямам търпение да стигна до ателието...”
На пръв поглед новата експозиция е като тема с продължение, в която морските пейзажи преобладават. Вглеждайки се внимателно обаче откриваме промяна в рисунъка. Реализмът, достиган с ювелирно изписване на детайла, сега е постигнат с едри откоси на четката, с бърза и свободна ръка. Широк замах, смело бъркани цветове, изкряща палитра, меки полу-тонове, жизнена и вибрираща живопис ни грабва в картините на Оги. И не е нужно да поемаш рисковани маршрути, да се състезаваш в вятъра, да се носиш по гребена на вълната, да катериш непристъпни чукари, достатъчно е да се потопиш в платната му. Останал от малцината верни на класическия пейзаж, Огнян Георгиев споделя с всички свои почитатели поредната глътка неподправен възторг.

Огнян Георгиев е роден 6.12.1962 г. / Никулден/ в гр. Варна. Рисуването винаги е било голямата му мечта. Разминаването с приема в Художествената академия не го отказва, а мнението и напътствията на неговия приятел Александър Алексиев /Хофарт/ художник, писател и историк имат ролята на коректив в творчеството му. Професионален разрушител, любител на екстремните спортове, винаги намира време за откровения пред платното. Обожава природата и не пропуска да открадне мигове за общуване с нея – с лодка, яхта, катерейки се по непристъпни скали или яхнал своя “Harley Davidson”. В деня на откриването на негови изложби паркинга пред галерията прилича на рокерски сбор – приятелите на Оги, между които хора, известни в публичното пространство, представители на бизнеса, този път в рокерски одежди. Това за пореден път доказва, че пред изкуството – всички са равни.”

Общуването с палитрата, осъзнаването на цветовете й като богатство е първият миг, от който човекът посяга към съдбата на твореца. За Огнян Георгиев този първи миг е някъде назад в старите пластове на първата му палитра. С времето той изгражда своя поглед върху света, наднича в неговата сглобка, задава въпроси и изтръгва отговори. Силният му характер го повежда към изпитанието сам да оформи своята естетична мярка, изминавайки хиляди пъти разстоянието между природата и човешката душа, за да ги срещне върху платната си.

О.Георгиев работи в областта на традиционния пейзаж. В платната му се отразява като в огледало интуиция и глад за работа, редувайки динамиката със смирението пред истинността на действителното, в което сме посяти. В тях особено силен творчески дразнител е кодът за вярност, за плътност на внушението, около което се гради авторския замисъл – и в покоят на горския мотив, и сред тревожната мощ на вълните.

Картините му са разказ за претенциите, които О. Георгиев има към рисунката и колорита, за неговата тиха ревност към природното съвършенство, но и за ухажването на Творението. Интимното преживяване на парчетата действителност са подчинени на срещата между линеарното и живописното начало в тяхната най-добра хармония. Лекотата на възприемане е едно от многото достойнства на тези картини, подпечатани с душата на автора.

Александър Алексиев /Хофарт/

Галерия "Ровър" представя варненския художник Огнян Георгиев

Пазарджик Изложба Огнян Георгиев Утре, 7 март, в Галерия "Ровър" ще бъде открита изложба живопис на варненския художник Огнян Георгиев. Началото на официалното откриване е в 19.00 часа.

Огнян Георгиев е роден 6.12.1962 г / Никулден/ в гр. Варна. Рисуването винаги е било голямата му мечта. Разминаването с приема в Художествената академия не го отказва, а мнението и напътствията на неговия приятел Александър Алексиев /Хофарт/ художник, писател и историк имат ролята на коректив в творчеството му. Професионален разрушител, любител на екстремните спортове, винаги намира време за откровения пред платното. Обожава природата и не пропуска да открадне мигове за общуване с нея – с лодка, яхта, катерейки се по непристъпни скали или яхнал своя “Harley Davidson”, пише сайтът utro.bg за варненския художник.

Заливът вълната прелъсти,
в душата й зарови длани.
С напукани от слънцето пети
брегът потъна във мълчание.

Стои самотен дървеният кей,
пропит със сол и водорасли.
На сушата с платна приведени
чадърите сънуват щастие.

И оглупял от скука, вятърът
се крие в лодките обърнати.
Ожари лятото душата му
и в палаво дете превърна го.

А аз вървя и чакам залеза,
броя настръхналите гларуси.
Една вълна ми шепне стихове –
навярно се сбогува с лятото.
Юлиан Атанасов

Творчеството в живопистта обикновено е самотен процес. Сам пред платното художникът излива насъбралата се стихия в душата и мисълта. Колкото по-дълго е отлагал този момент, толкова по-невъздържано е творческото пресъздаване на натрупаните мисли, емоции, състояния…Тази изложба изчака своето представяне три години. Огнян Георгиев беше готов с концепция какво ще представлява тя, колко и какви неща ще намерят място в нея, кои ще са акцентите и ключовите творби - дори и денят на откриването биваше определен, но…картините така и не се появяваха или ако, много специален приятел или случай ги отнасяше някъде, където оставаха завинаги.

Човек с разностранни интереси и хобита, в по-вечето случаи екстремни, Оги трябваше преди това да направи голям преход през Рила, за да обогати усещанията си; да бъде част от най-големите сборове в Европа “Супер рали” със своя HARLEY DAVIDSON, да мине разтоянието от Видин до Силистра с каяк за десет дни; да изработи от ковано желязо великолепните детайли на комините и парапетите на новата си къща, да…овладее емоцията на споделянето до невъзможност. Узрели за платното запечатаните в съзнанието пейзажи от различни красиви места намират лесно и свободно своето място. Те се изливат спокойно, със съзнанието за собствената си величественост.

Виртуозността на изпълнението се дължи не само на усъвършенстваната и овладяна техника, а и на невероятния художествен усет към ракурси, цветове, тонове, нюанси. Природата при Огнян Георгиев е едновременно естествена и неподправена, но в същото време композицията е перфектно организирана в избора. В неговите сюжети съжителствуват величествени гледки с неглижирани натурии в предния план, чиято колоритност не само не дразни, но придава естествено очарование и нережисираност на платното. Важно е внушението.

Изобразяваните обекти са реални – едно към едно, имат свои имена и георграфска точка. Това, което ги прави различни от реалността са очите, с които ги е видял художника и емоцията с която ги е пресъздал.

“Споделени сезони” е четвъртата самостоятелна изложба на Огнян Георгиев, представяна в галерия “Актив Арт”. Красотата на природата през всички сезони, обект на творческото му обожание, развихрила въображението и четката му ще бъде истински празник за почитателите на реалистичната живопис. Огнян Георгиев е достоен продължител на традициите в маринистиката и класическия пейзаж, години наред отстоявани от емблематичния за града ни художник Иван Георгиев /Зъбата .

Изкачвам с колата стръмния, черен път, водещ към дома на Огнян Георгиев и нямам търпение, да се отзова на върха. Обръщам на широката площадка в двора, така че да се отзова с лице към великолепната гледка към Варненския залив. От тук имаш чувството, че всички сгради не просто са обърнати към морето, те се стремят към него, протегнали ръцете на булеварди и улички…

Ателието на Оги е естествено на последния етаж, като стълбата водеща до него нескромно се кипри с „бижутата си” – стари корабни фенери, раковини, котви…Творческия безпорядък е само около картините, иначе това е едно от най-подредените ателиета, което съм виждала.

Мислех си за това заглавие на изложбата докато пътувах насам, разсъждавайки за тежката и екстремна работа на Огнян и невероятния му усет към пейзажа. Завършените картини ми подсказаха същото, но чрез излъчването си. Морските пейзажи са преобладаващата част от експозицията, и като че ли те са ми своеобразен тест за сравнение. От времето, от което работим заедно, а това са 13 години морето е неизменна тема в платната му, главно действащо лице, опорна точка, предизвикателство. Всеки път проглеждам за него през погледа и емоционалното състояние на художника. Неговите любими кътчета от „Черноморец”, „Ветеран” и „Кара дере” оживяват с нюансите на зараждащите се утра или залязващи дни. Вълните сменят посоките си, облаците гонят своите сенки, брегът променя настроението и цвета си, тревите изумрудено блестят и прегарят в есенно затишие, някъде опънати платна порят вятъра и светлина, много светлина извира от всяка творба.

В търсене на своя почерк за пресъздаване на морето Оги мина през различни етапи. Не зная до колко те бяха обусловени от различните творчески предизвикателства, които си поставяше всеки път или от състоянието на духа му, но всяка изложба имаше някаква нюансирана линия, подчиняваща в общо звучене всички творби, дори и не морските пейзажи. Спомням си периоди, в които утринните и залезни отблясъци преобладаваха; периоди с особено застрашително синьо-зелено, предвещаващо щорм и тревога море; други, в които акцентът се преместваше върху сиянието на облаците и отражението им във водата или пък живописността на малките лодки и рибарски гемии, кротко поклащащи се до мостчето, или безпомощно изправили снаги на стапел.

РавновесиеТази експозиция създава усещане на прозрачен въздух, чист хоризонт и струяща светлина. Песъчинките отразяват слънчевите лъчи, със същата сила, както и снегът в зимния пейзаж, както и росата по цветовете на пролетните дървета. Бликащ и неудържим рисунъкът сякаш гони шпаклата и нейното енергично докосване до платното му вдъхва живот.

„Равновесие” отново е укротила и балансирала сложния иначе делник на Огнян Георгиев. Неговата способност за невероятна концентрация е получила своето равновесие в малките изящни „морски портрети”. Те показват дълбочината на познаване на капризния и непостоянен характер на морето. То не е просто модел, то е обичана муза, предизвикателство, дълбока и истинска любов: по детски палаво, неудържима стихия, сърдито и застрашително, прелъстително и гальовно…

И спирам до тук. Нека багрите говорят със сетивата на твореца!

Ваня Маркова/галерия „Арт Маркони/ 2016

Все повече ценители на съвременното изкуство обръщат поглед към реализма и го преоткриват отново. Предизвикателството на абстракното и концептуалното със своята загадъчност и въображение, дават голяма свобода на възприятието, но само привидно. Те изискват подготвеност, информацията и посланията, които носят имат в по големия си процент конкретен адрес. Понякога извадени от контекста на събитието или на колекцията, тези произведения изгубват своята привлекателност или сила на въздействие.

До неотдавна публиката подминаваше реалистичните творби нарочвайки ги като фотографско отразяване на действителността. Дълбоко в себе си, всеки един от тези хора се прехласваше по „моженето“ на автора, да предаде онази неповторимост на пейзажа, пред красотата на самия пейзаж. В същото време конюктурата налагаше модните тенденции на абстрактното и тези хора се страхуваха да изразят истинските си предпочитания, за да не минат в графата „старомодни“.

Изкуството се превърна в белег на състоятелност, на принадлежност към една или друга прослойка, а дизайнерите смело адаптираха модеризма в интериори, в които и най- стойностния реализъм би стоял не на местото си. Това, което ме радва, че все по вече хора имат смелостта да споделят „Това ми харесва“ без да се притесняват в коя графа ще ги причислят, и не само това, но и да се обграждат с творби, в които класическото изображение доминира.

Огнян Георгиев следва традициите на руската класическа школа. В неговите платна можеш да разпознаеш конкретни места от черноморския бряг, от живописните местности край Варна, от невероятни кътчета в страната ни. Един от приятелите на галерията и ревностен почитател на Огнян вече има пет пейзажа от крайбрежието на „Ветеран“. И всеки път той е неудържимо привлечен от следващата творба, независимо, че изобразяват едно и също место.

Защото, Огнян Георгиев не е направил просто портрет на тази местност, той е нарисувал нейните състояния в различни моменти: в едва пробуждащият се ден, морето розовее в предчувствие за срещата със слънцето; във ветровит, бурен ден морето безмилостно връхлита брега в мъртва схватка и не може да укроти своя гняв; в зимен ден, потънало в мъгла, а слънцето намерило пролуки осветява на места повърхността придавайки й нереална, космическа красота…

Независимо дали е полянка над Виница, дъбовата гора в Долище, или Врачанския Балкан той напипва пулса на мястото, неговото състояние в този именно момент – природа и художник са в единение. Тук става въпрос не само за усет към композицията, техничност в изобразяването, а за сетивност, която усеща природата като жив човек с неговите настроения. Днес, той може да е тъжен, утре разговорлив, в други ден изпълнен с хумор…Оги влиза в контакт, той настройва себе си на излъчвана вълна и тогава нещата се получават от раз. И не можеш да останеш безразличен. Магията в неговите картини завладява. И не ни остава нищо друга освен да й се отдадем.

„СЪСТОЯНИЯ“
изложба живопис

Ваня Маркова/ галерия „Арт Маркони“