Все повече ценители на съвременното изкуство обръщат поглед към реализма и го преоткриват отново. Предизвикателството на абстракното и концептуалното със своята загадъчност и въображение, дават голяма свобода на възприятието, но само привидно. Те изискват подготвеност, информацията и посланията, които носят имат в по големия си процент конкретен адрес. Понякога извадени от контекста на събитието или на колекцията, тези произведения изгубват своята привлекателност или сила на въздействие.

До неотдавна публиката подминаваше реалистичните творби нарочвайки ги като фотографско отразяване на действителността. Дълбоко в себе си, всеки един от тези хора се прехласваше по „моженето“ на автора, да предаде онази неповторимост на пейзажа, пред красотата на самия пейзаж. В същото време конюктурата налагаше модните тенденции на абстрактното и тези хора се страхуваха да изразят истинските си предпочитания, за да не минат в графата „старомодни“.

Изкуството се превърна в белег на състоятелност, на принадлежност към една или друга прослойка, а дизайнерите смело адаптираха модеризма в интериори, в които и най- стойностния реализъм би стоял не на местото си. Това, което ме радва, че все по вече хора имат смелостта да споделят „Това ми харесва“ без да се притесняват в коя графа ще ги причислят, и не само това, но и да се обграждат с творби, в които класическото изображение доминира.

Огнян Георгиев следва традициите на руската класическа школа. В неговите платна можеш да разпознаеш конкретни места от черноморския бряг, от живописните местности край Варна, от невероятни кътчета в страната ни. Един от приятелите на галерията и ревностен почитател на Огнян вече има пет пейзажа от крайбрежието на „Ветеран“. И всеки път той е неудържимо привлечен от следващата творба, независимо, че изобразяват едно и също место.

Защото, Огнян Георгиев не е направил просто портрет на тази местност, той е нарисувал нейните състояния в различни моменти: в едва пробуждащият се ден, морето розовее в предчувствие за срещата със слънцето; във ветровит, бурен ден морето безмилостно връхлита брега в мъртва схватка и не може да укроти своя гняв; в зимен ден, потънало в мъгла, а слънцето намерило пролуки осветява на места повърхността придавайки й нереална, космическа красота…

Независимо дали е полянка над Виница, дъбовата гора в Долище, или Врачанския Балкан той напипва пулса на мястото, неговото състояние в този именно момент – природа и художник са в единение. Тук става въпрос не само за усет към композицията, техничност в изобразяването, а за сетивност, която усеща природата като жив човек с неговите настроения. Днес, той може да е тъжен, утре разговорлив, в други ден изпълнен с хумор…Оги влиза в контакт, той настройва себе си на излъчвана вълна и тогава нещата се получават от раз. И не можеш да останеш безразличен. Магията в неговите картини завладява. И не ни остава нищо друга освен да й се отдадем.

„СЪСТОЯНИЯ“
изложба живопис

Ваня Маркова/ галерия „Арт Маркони“