„Узрели за платното запечатаните в съзнанието пейзажи от различни красиви места намират лесно и свободно своето място. Те се изливат спокойно, със съзнанието за собствената си величественост. Виртуозността на изпълнението се дължи не само на усъвършенстваната и овладяна техника, а и на невероятния художествен усет към ракурси, цветове, тонове, нюанси. Природата при Огнян Георгиев е едновременно естествена и неподправена, но в същото време композицията е перфектно организирана в избора.

В неговите сюжети съжителствуват величествени гледки с неглижирани натурии в предния план, чиято колоритност не само не дразни, но придава естествено очарование и нережисираност на платното. Важно е внушението. Изобразяваните обекти са реални – едно към едно, имат свои имена и георграфска точка. Това, което ги прави различни от реалността са очите, с които ги е видял художника и емоцията с която ги е пресъздал.

Красотата на природата през всички сезони, обект на творческото му обожание, развихрила въображението и четката му е истински празник за почитателите на реалистичната живопис. Огнян Георгиев е достоен продължител на традициите в маринистиката и класическия пейзаж, последовател на кумирите си, титани в морската живопис Айвазовски и Търнър Огнян Георгиев е роден 6.12.1962 г / Никулден/ в гр. Варна. Рисуването винаги е било голямата му мечта. Разминаването с приема в Художествената академия не го отказва, а мнението и напътствията на неговия приятел Александър Алексиев /Хофарт/ художник, писател и историк имат ролята на коректив в творчеството му.

Професионален разрушител, любител на екстремните спортове, винаги намира време за откровения пред платното. Обожава природата и не пропуска да открадне мигове за общуване с нея – с лодка, яхта, катерейки се по непристъпни скали или яхнал своя “Harley Davidson”. В деня на откриването на негови изложби паркинга пред галерията прилича на рокерски сбор – приятелите на Оги, между които хора, известни в публичното пространство, представители на бизнеса, този път в рокерски одежди. Това за пореден път ще докаже, че пред изкуството – всички сме равни.”

Ваня Маркова 2009 г. по повод изложба „Споделени мигове”