Изкачвам с колата стръмния, черен път, водещ към дома на Огнян Георгиев и нямам търпение, да се отзова на върха. Обръщам на широката площадка в двора, така че да се отзова с лице към великолепната гледка към Варненския залив. От тук имаш чувството, че всички сгради не просто са обърнати към морето, те се стремят към него, протегнали ръцете на булеварди и улички…
Ателието на Оги е естествено на последния етаж, като стълбата водеща до него нескромно се кипри с „бижутата си” – стари корабни фенери, раковини, котви…Творческия безпорядък е само около картините, иначе това е едно от най-подредените ателиета, което съм виждала.
Мислех си за това заглавие на изложбата докато пътувах насам, разсъждавайки за тежката и екстремна работа на Огнян и невероятния му усет към пейзажа. Завършените картини ми подсказаха същото, но чрез излъчването си. Морските пейзажи са преобладаващата част от експозицията, и като че ли те са ми своеобразен тест за сравнение. От времето, от което работим заедно, а това са 13 години морето е неизменна тема в платната му, главно действащо лице, опорна точка, предизвикателство. Всеки път проглеждам за него през погледа и емоционалното състояние на художника. Неговите любими кътчета от „Черноморец”, „Ветеран” и „Кара дере” оживяват с нюансите на зараждащите се утра или залязващи дни. Вълните сменят посоките си, облаците гонят своите сенки, брегът променя настроението и цвета си, тревите изумрудено блестят и прегарят в есенно затишие, някъде опънати платна порят вятъра и светлина, много светлина извира от всяка творба.
В търсене на своя почерк за пресъздаване на морето Оги мина през различни етапи. Не зная до колко те бяха обусловени от различните творчески предизвикателства, които си поставяше всеки път или от състоянието на духа му, но всяка изложба имаше някаква нюансирана линия, подчиняваща в общо звучене всички творби, дори и не морските пейзажи. Спомням си периоди, в които утринните и залезни отблясъци преобладаваха; периоди с особено застрашително синьо-зелено, предвещаващо щорм и тревога море; други, в които акцентът се преместваше върху сиянието на облаците и отражението им във водата или пък живописността на малките лодки и рибарски гемии, кротко поклащащи се до мостчето, или безпомощно изправили снаги на стапел.
РавновесиеТази експозиция създава усещане на прозрачен въздух, чист хоризонт и струяща светлина. Песъчинките отразяват слънчевите лъчи, със същата сила, както и снегът в зимния пейзаж, както и росата по цветовете на пролетните дървета. Бликащ и неудържим рисунъкът сякаш гони шпаклата и нейното енергично докосване до платното му вдъхва живот.
„Равновесие” отново е укротила и балансирала сложния иначе делник на Огнян Георгиев. Неговата способност за невероятна концентрация е получила своето равновесие в малките изящни „морски портрети”. Те показват дълбочината на познаване на капризния и непостоянен характер на морето. То не е просто модел, то е обичана муза, предизвикателство, дълбока и истинска любов: по детски палаво, неудържима стихия, сърдито и застрашително, прелъстително и гальовно…
И спирам до тук. Нека багрите говорят със сетивата на твореца!
Ваня Маркова/галерия „Арт Маркони/ 2016