Още едно лято изпълни с възторг платната на Огнян Георгиев. Диви плажове, устремени към брега разбиващи се вълни, почти извънземни розовеещи от залеза пясъчни лагуни ... много красота носеща вкуса на солени пръски. За него няма недостъпен за морето сезон. И в най-големия студ и висока вълна той е на своето кану и бори вятъра.

„Това е най-доброто средство против стреса. Днес нещата изглеждат безнадеждно, а утре палачинката се обръща...Но стреса, който преживяваш до следващото завъртане може да те съсипе и да нямаш после сили да се изправиш. Там, в дивото море е моето спасение. Там си сам срещу стихията и само там мога да победя страховете си, и да се върна към платното спокоен и уравновесен. Защото независимо какво върши човек трябва да го прави с цялата си душа. Ако мисълта му е потисната от битовизми и безмислени амбиции, той не може да свърши и половината от това, което носи като потенциал. Или ще е некачествено. За съжаление много хора днес са в състояние на потиснатост и стрес. Аз съм намерил моя начин. Дали ще съм с кануто в морето, дали ще съм яхнал мотора, дали ще катеря върхове в планината - няма значение. Достатъчно е да видя прекрасна гледка за да се претопя.

Започвам да изграждам следващата картина и нямам търпение да стигна до ателието...”
На пръв поглед новата експозиция е като тема с продължение, в която морските пейзажи преобладават. Вглеждайки се внимателно обаче откриваме промяна в рисунъка. Реализмът, достиган с ювелирно изписване на детайла, сега е постигнат с едри откоси на четката, с бърза и свободна ръка. Широк замах, смело бъркани цветове, изкряща палитра, меки полу-тонове, жизнена и вибрираща живопис ни грабва в картините на Оги. И не е нужно да поемаш рисковани маршрути, да се състезаваш в вятъра, да се носиш по гребена на вълната, да катериш непристъпни чукари, достатъчно е да се потопиш в платната му. Останал от малцината верни на класическия пейзаж, Огнян Георгиев споделя с всички свои почитатели поредната глътка неподправен възторг.

Огнян Георгиев е роден 6.12.1962 г. / Никулден/ в гр. Варна. Рисуването винаги е било голямата му мечта. Разминаването с приема в Художествената академия не го отказва, а мнението и напътствията на неговия приятел Александър Алексиев /Хофарт/ художник, писател и историк имат ролята на коректив в творчеството му. Професионален разрушител, любител на екстремните спортове, винаги намира време за откровения пред платното. Обожава природата и не пропуска да открадне мигове за общуване с нея – с лодка, яхта, катерейки се по непристъпни скали или яхнал своя “Harley Davidson”. В деня на откриването на негови изложби паркинга пред галерията прилича на рокерски сбор – приятелите на Оги, между които хора, известни в публичното пространство, представители на бизнеса, този път в рокерски одежди. Това за пореден път доказва, че пред изкуството – всички са равни.”